отскỳбвам се, -аш се, несв.; отскỳбна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Изтръгвам се, измъквам се. Старият сом кихна силно и се дръпна назад. Но наместо да се отскубнат, двете острила на въдицата се забодоха здраво на устната му. Д. Калфов. 2. Със сила успявам да се изтръгна, да се освободя от някого. Дядо!... ‒ изкрещя Игрил като безумен и, тъй както беше вързан, отскубна се от ръцете на стражата и се хвърли върху тялото на стареца. Ст. Загорчинов. Баба Зимбула изохка от болки, направи усилие да се отскубне от ръцете му, но той още по-здраво я улови. К. Петканов. 3. Успявам да се освободя от нещо неприятно, от някой, който ме задържа, спира. Явно е, че тя, горката, бе се отскубнала крадешком да дойде да го изпрати и едвам свари. Вазов. Майка ѝ започна да я следи. Трудно вече можеше да се отскубне по тъмното на хармана. Г. Караславов.
|